Бахамски острови
-
За архипелага вижте Бахамски острови (архипелаг).
Бахамските острови (на английски: The Bahamas), официално Бахамска общност[1][2] (на английски: Commonwealth of the Bahamas[3]), са островна държава в Карибския регион. Те са едни от първите острови в Карибите. Архипелагът, в който са включени Бахамските острови и островите Търкс и Кайкос, също се нарича Бахамски острови.
| Бахамска общност
Commonwealth of The Bahamas
|
|
| Девиз: Forward, Upward, Onward, Together „Напред, Нагоре, Всички Заедно“ |
|
| Химн: March On, Bahamaland
|
|
.svg?_x_tr_sl=de&_x_tr_tl=en&_x_tr_hl=en&_x_tr_pto=wapp)
Местоположение на Бахамските острови
|
|
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 13 878 km² (на 155-о място) |
| Води | 28% |
| Климат | субтропичен, тропичен |
| Столица | Насау |
| Най-голям град | Насау |
| Официален език | |
| Религия | 93,0% християнство —75,1% протестанти —17,9% други християни 4,5% нерелигиозност 1,9% народни религии 0.6% други религии |
| Демоним | бахамец |
| Население (2022) | 400 516 (на 177-о място) |
| Население (2018) | 385 637 |
| Гъстота на нас. | 28,5 души/km² (на 181-во място) |
| Градско нас. | 83,2% (на 34-то място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна парламентарна конституционна монархия |
| Монарх | Чарлз III |
| Генерал-губернатор | Корнелиус Смит |
| Организации | ООН |
| Законодат. власт | Парламент |
| Горна камара | Сенат |
| Долна камара | Камара на събранието |
| История | |
| Независимост | от Великобритания |
| Кралство | 10 юли 1973 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 16,130 млрд. щ.д. (на 148-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 40 274 щ.д. (на 40-о място) |
| БВП (ном., 2022) | 12,803 млрд. щ.д. (на 130-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 32 077 щ.д. (на 26-о място) |
| ИЧР (2019) | 0,814 (много висок) (на 58-о място) |
| Прод. на живота | 73,8 години (на 93-то място) |
| Детска смъртност | 12,6/1000 (на 12-о място) |
| Грамотност | 95,8% (на 79-о място) |
| Валута | Бахамски долар (BSD) |
| Други данни | |
| Часова зона | EST (UTC-5) |
| Лятно време | EDT (UTC-4) |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | BS |
| Интернет домейн | .bs |
| Телефонен код | +1 242 |
| ITU префикс | C6A-C6Z |
| Официален сайт | www.bahamas.gov.bs |
| Бахамски острови в Общомедия | |
География редактиране
Географско положение, граници, големина редактиране
Бахамските острови са група острови, разположени в западната част на Атлантическия океан, югоизточно от полуостров Флорида, североизточно от остров Куба и северозападно от остров Еспаньола. Простират се от северозапад на югоизток на протежение около 900 km и са с площ 13 878 km².[4][5]
Крайни точки:
- крайна северна точка – , безименно островче от Малката Бахамска банка.
- крайна южна точка – , най-южния нос на остров Голям Инагуа.
- крайна западна точка – , безименно островче от о-вите Бимини.
- крайна източна точка – , безименно островче на изток от остров Маятуана
Острови, геоложки строеж, релеф редактиране
Архипелагът на Бахамските острови се състои от 690 острова, от които само 29 са с постоянно население. Бреговата линия на всички острови е 2460 km. Най-големите острови са: Андрос (5957 km²), Абако (1681 km²), Голям Инагуа (1544 km²), Гранд Бахама (1373 km²), Лонг Айлънд (596 km²), Елеутър (484 km²), Аклинс (389 km²), Кет (388 km²), Ексума (290 km²), Маягуана (265 km²), Крукед Айлънд (261 km²), Ню Провидънс (207 km²).[4]
Бахамските острови са разположени по периферията на плосковърхи подводни възвишения, изградени основно от коралови варовици. Потопените участъци на подводните възвишения представляват обширни плитчини, изобилстващи от коралови рифове, като най-големите са Голямата (на югозапад) и Малката (на север) Бахамски банки. Повърхността на островите е равнинна с височина до 60 m и широко са разпространени карстовите форми на релефа.[4]
Климат, води, растителност редактиране
Климатът на островите е тропичен, пасатен, с ясно изразен дъждовен сезон от май до октомври. Средните месечни температури са от 21 – 24° до 32°С, а годишната сума на валежите е 1000 – 1600 mm. Често явление са мощните урагани. На островите има множество солени езера (най-голямо е езерото Уиндзор на остров Голям Инагуа), които в повечето случаи представляват лагуни, свързани с морето. Прясна вода се добива от карстови кладенци.[4]
На островите преобладават бодливите вечнозелени храсти, а значителни участъци са заети от борови гори. На островите Андрос и Абако растат листопадни и вечнозелени тропически гори, а по крайбрежията – кокосови палми. Най-характерните културни растения отглеждани на островите са агаве (сизал), ананаси, портокали, банани, домати, захарна тръстика.[4]
История редактиране
- 12 октомври 1492 г. – о-в Уотлинг (Сан Салвадор или Гуанаани) е първата земя от американския континент, открита от Христофор Колумб;
- ХVI в. – островите са под контрол на испанците;
- 1629 г. – започва създаването на първите английски постоянни селища и островите стават английска колония;
- ХVII-ХVIII в. – островите са пристанища на пирати, разцвет на търговията с роби;
- ХХ в. – САЩ създават военни бази на о-вите Маягуана, Андрос и Голям Абако;
- 10 юли 1973 г. – Бахама получава независимост.
Население редактиране
Населението на страната е 353 658 души (към 2010 г.).
- Етнически състав: бахамци (главно мулати) – 76,6 %, хаитяни – 13,5 %, ямайци – 1,8 %, англичани – 2,7 %, американци – 2,3 %, други – 3,1 %.
- Официален език: английски.
- Конфесионален състав: християни – 97,4 % (от тях протестанти – 72,3 %, католици – 27,7 %), други – 2,6 %.
- Градско население: 60 %.
- Столица: Насау (на о-в Ню Провидънс) – 200 хил. ж. По-големи градове – Фрипорт, Кемпс Таун.
Държавно устройство редактиране
Независима държава, влизаща в състава на Британската общност. Глава на държавата – кралят на Великобритания, представен от генерал-губернатор. Законодателната власт се осъществява от парламент (избиран за 5 години), състоящ се от сенат (16 назначавани членове) и палата на събранието (49 депутати). Изпълнителната власт се осъществява от министерски съвет.
Стопанство редактиране
Основен отрасъл – туризмът. Добре развит е банковият сектор – действат над 400 клона на чуждестранни банки. Промишлеността е представена от нефтопреработващи заводи, предприятия на хранително-вкусовата и леката промишленост. Отглежда се захарна тръстика, цитруси, ананаси и др. Развито е и птицевъдството и риболова.
Административно деление редактиране
Окръзите на Бахамските острови създават система от местно управление навсякъде освен в Ню Провиденс, с чиито дела се занимава централното управление. Окръзите, без Ню Провидънс, са:
|
Източници редактиране
- ↑ Споразумение между Европейската общност и Бахамската общност за отмяна на визовия режим за краткосрочно пребиваване // Посетен на 2023-03-18.
- ↑ Приложeние I към Регламент (EС) 2016/1076 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за прилагане на режима за продукти с произход от определени страни, които са част от групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), предвиден в споразуменията, установяващи или водещи до установяване на споразуменията за икономическо партньорство // Посетен на 2023-03-18.
- ↑ www.bahamas.gov.bs
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Багамские острова, т. 2, стр. 510
- ↑ ((ru)) Физикогеографска карта на Бахамските острови