Горно Александрово е село в Югоизточна България. То се намира в Община Сливен, област Сливен.

Горно Александрово
България
42.6496° с. ш. 26.6337° и. д.
Горно Александрово
Област Сливен
42.6496° с. ш. 26.6337° и. д.
Горно Александрово
Общи данни
Население 624 души[1] (15 март 2024 г.)
17,9 души/km²
Землище 34,831 km²
Надм. височина 170 m
Пощ. код 8883
Тел. код 04554
МПС код СН
ЕКАТТЕ 16688
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Горно Александрово
Петър Костадинов
(ОДБ, ОБТ)
Горно Александрово в Общомедия

История редактиране

Изселване в Бесарабия редактиране

През османския период селото е известно под името Бургуджии.

По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година Бургуджии попада в областта, окупирана от руските войски. Както и при много други селища в Тракия, след края на войната голяма част от жителите на селото се изселват в Руската империя, страхувайки се от отмъщението на мюсюлманите. Изселниците се установяват в Бесарабия, където основават село Бургуджи (Виноградовка). На това село е посветена книгата на Нина Чуфарличева „Историко-културна характеристика на с. Бургуджи, Арцизско, Украйна“[2] и в тази на Константин Пеливан – „История села Бургуджи“.

Преименуване редактиране

С благословията на Великите сили, и лично на император Александър II, на 13 март 1879 г. Александър Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Посрещнат е на границата при Търново-Сеймен (Симеоновград) от делегация, в която е взел участие сливенецът Панайот Минков и епископ Геврасий, който по-късно станал сливенски владика. Още във влака е бил предупреден, че ако слезе на гарата в Пловдив с фес на главата (Леко паша), населението няма да го пусне да влезе в града. Тогава Александър Богориди слага калпака, който предвидливо е сложил в багажа. Това става на 15 май 1879 г.

Една от най-важните задачи, които е трябвало да изпълни, е провеждането на изборите за Първото областно събрание, изпълняващо ролята на парламент. Още през септември същата година Александър Богориди прави първата си обиколка в областта, при която посещава и Сливен. Следващата му обиколка е през август 1882 г. Един от адютантите му е Христо Гюлмезов от Сливен, завършил с първия випуск на Военното училище в София. От телеграмите, които е изпратил личният му секретар Матеев, публикувани във в. „Марица“, става ясно, че тръгвайки от Котел за Сливен, е минал и през с. Бургуджии. Тук той е посрещнат, както и навсякъде, тържествено с много почести. Кметът Мано Йовчев предлага на Александър Богориди да стане кръстник на селото и то да приеме неговото име. Тази молба е уважена и с Приказ № 183 от 10 ноември 1882 г. селото е преименувано на Горно Александрово.

След изтичането на неговия мандат генерал-губернатор на Източна Румелия става Гавраил Кръстевич (също от Котел), който дотогава е бил директор на вътрешните дела. По това време се заражда и се развива движението за отхвърляне на васалното (зависимото) положение на Източна Румелия от султанската власт – народът е искал присъединяване към Княжество България.

На 6 септември 1885 г. се извършва Съединението на Източна Румелия с Княжество България с един държавен глава Александър Батенберг. В желанието си да опознае страната, която управлява и да се сближи с народа, той предприема редица обиколки в обединената държава. Само осем месеца след Съединението той прави една обиколка в Сливенската околия. В бр. 40 от 6 май и бр. 41 от 8 май 1886 г. на Държавен вестник са поместени няколко телеграми, от които се вижда, че на 3 май Александър Батенберг е бил в с. Бинкос, където е пренощувал, на 4 и 5 май е в Сливен, а на 6 май 1886 г. в 7 часа сутринта тръгва за с. Горно Александрово. В телеграмата от 7 май се казва:

Тази сутрин рано Негово Височество тръгна от с. Горно Александрово за Карнобат. По пътя от град Сливен до границата на Окръжието имаше въздигнати триумфални порти от близостоящите към пътя села, около които се беше стекло множество народ с разни венци и китки да поздравят високия гост с „Добре дошъл!“. Възклицанието и радостта бяха общи и сърдечни, а самото село Горно Александрово, гдето нощува господарят, имаше вид на тържествен празник в чест на Негово Височество. Селяните от двата пола, облечени в най-скъпите си празнични костюми, играеха хоро до дълга вечер с гайди, гдето взема участие и музиката.

Културни и природни забележителности редактиране

В селото има православен храм – „Света Петка“.

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Историко-културна характеристика на с. Бургуджи, Арцизско, Украйна; Нина Чуфарличева