Стоил войвода (село)

българско село

Стоѝл войвòда е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.

Стоил войвода
Общи данни
Население 643 души[1] (15 март 2024 г.)
18,6 души/km²
Землище 34,534 km²
Надм. височина 135 m
Пощ. код 8940
Тел. код 04523
МПС код СН
ЕКАТТЕ 69314
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   кмет
Нова Загора
Галя Захариева
(ГЕРБ; 2023)
Кметство
   кмет
Минка Попова (ГЕРБ)

География редактиране

Село Стоил войвода се намира на около 37 km югозападно от областния център град Сливен, около 4 km юг-югозападно от общинския център град Нова Загора и около 30 km изток-североизточно от град Стара Загора. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина. Селото е с равнинен релеф, надморската височина в центъра му е около 135 m. Климатът е преходно-континентален; почвите в землището са преобладаващо смолници и лесивирани[2].[3]

Общински път от село Стоил войвода на североизток прави връзка в южния край на Нова Загора с: второкласния републикански път II-55; третокласния републикански път III-554, водещ на юг до връзка с автомагистрала „Тракия“ и нататък към село Дядово, връзка с автомагистрала „Марица“ и връзка с първокласния републикански път I-8. Общинският път от Стоил войвода на запад води през селата Загорци и Събрано към селата Бенковски, Хан Аспарухово и други.

Землището на село Стоил войвода граничи със землищата на: град Нова Загора на север; село Езеро на изток; село Дядово на югоизток; село Загорци на юг и югозапад; село Караново на запад.

В землището на село Стоил войвода, южно от автомагистралата, има микроязовир (рибарник) (поземлен имот с кадастрален идентификатор 69314.75.280).[4][5]

Населението на село Стоил войвода, наброявало 1598 души при преброяването към 1934 г., намалява постепенно до 604 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.[6]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 661 лица, за 283 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 137 – към „ромска“, за 4 – „не се самоопределят“ и за 236 – „не отговорили“, а за принадлежност към „турска“ и „други“ не са посочени конкретни данни.[7]

История редактиране

В землището на селото са открити следи от римско селище.[3]

Селото е споменато в османотурски регистри от 15 век под името Йенидже кьой.

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – носещо име Индже кьой (Ендже кьой), остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г., а през 1906 г. е преименувано на Стоил войвода.[3][8][9]

Строежът на църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Ендже кьой (Стоил войвода) е завършен през 1858 г.; осветена е през 1860 г. През Руско-турската война (1877 – 1878 г.) църквата и селото са изцяло опожарени. В годините след Освобождението църквата е възстановена и изографисана, построен е нов иконостас. Църковната камбанария от камък в западния край на църковния двор е построена с дарения от селяните през 1885 г. Църквата е отново осветена от старозагорския митрополит Методий Кусев. През 1942 г. ѝ е направен нов значителен ремонт.[10]

Училище в селото – според местни предания, е имало от 1854 г. в сграда в частен двор и с малък брой ученици, предимно момчета, получавали в училището елементарна грамотност. По-късно това (начално) училище се премества в църковния двор. Около 1890 г. е построена училищна сграда. През 1921 г. към началното училище се открива непълна прогимназия с I и II прогимназиален клас. През 1926 г. началното училище и прогимназията се сливат. През 1937 г. е построена нова училищна сграда, която се ползва от учебната 1939/1940 г.[11][3] През 1987 г. е построен и физкултурен салон.[12]

Читалището в село Ендже кьой (Стоил войвода) е създадено през 1875 г. – според една дописка, поместена в издаваното в Цариград списание „Източно време“ („Источно време“)[13] от август 1875 г. През 1875 г. читалището е основано от група будни местни учители – просветители. Към читалището е открита и малка библиотечна сбирка с книги и печатни материали, дарени от местното население. Освен библиотека към читалището е сформирано просветителско дружество и театрална група. През 1905 г. читалището е наименувано „Искра“. През 1997 г. читалището се регистрира като самостоятелна юридическа единица. Народно читалище „Искра“ е юридическо лице с нестопанска цел, културно-просветна дейност, развитие и обогатяване на културния живот на селото, запазване на обичаите и традициите на българския народ, разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията в науката, изкуството и културата. Към читалището през 2002 г. се създава група „Ромà“, която изпълнява типични за ромската общност песни, танци и обичаи. Всяка година читалището организира, подготвя и провежда десетдневка по случай празника на селото „Свети Архангел Михаил“. Включват се изложби на местни художници и приложници, спортни прояви и надпявания. В читалищната библиотека книжният фонд наброява около 13000 тома. Има обособена читалня, отдели за детска, ученическа и методическа литература.[14]

Потребителна коперация „Напредък“ в село Стоил войвода съществува от 1911 г., регистрирана под наименованието „Земеделско спестовно заемно сдружавание“. Първоначално развива съвсем ограничена дейност, а след Първата световна война преустановява своето съществуване. През 1925 г. отново е открита, но и тогава дейността ѝ е твърде слаба поради недостатъчни финансови средства. Основна задача на кооперацията е да кредитира членовете си за стопански нужди, да развива и засилва сред тях спестовността, да организира за сметка на членовете си или за своя сметка доставки на стопански потреби, общи продажби, общи преработки на селскостопански продукти и други. През 1930 г. тя открива потребителен магазин, а през 1935 г. – млекопреработвателно заведение. През 1937 г. кооперацията закупува място за кооперативен дом, който започва да изгражда и завършва през 1940 г. След 9 септември 1944 г. кооперацията се разраства и през 1946 г. към нея се открива отдел за колективна обработка на земята, който по-късно прераства в самостоятелно Трудово кооперативно земеделско стопанство. След 1960 г. кооперацията набира свои членове и от селата Дядово и Езеро. Кооперацията в село Стоил войвода действа до 1980 г.[15][16]

Трудово кооперативно земеделско стопанство – село Стоил войвода е образувано през 1950 г. чрез отделяне в самостоятелна единица с 2262 ha обработваема земя на отдел „ТКЗС“ на потребителната кооперация „Напредък“. През 1959 г. трите стопанства от селата Стоил войвода, Езеро и Дядово се обединяват в едно Обединено ТКЗС (ОТКЗС) със седалище село Стоил войвода и филиали в трите села. През 1970 г. ОТКЗС се включва в Аграрно-промишления комплекс – Нова Загора. След поредица реорганизации през следващите години, на 23 ноември 1989 г. е учредено Кооперативно земеделско стопанство (КЗС) – село Стоил войвода. От 1 май 1992 г. е назначен от Областния управител Ликвидационен съвет и са разпуснати общото събрание на КЗС, управителния и контролния съвети и е освободен председателят на КЗС. Всички функции на тези бивши органи са предоставени изцяло на Ликвидационния съвет. През 1995 г. по разпоредби в ЗСПЗЗ[17] дейността на ликвидационните съвети е прекратена и стопанството е заличено в регистъра на окръжния съд.

Религии редактиране

Основната религия в селото е източноправославната.

Обществени институции редактиране

Село Стоил войвода към 2023 г. е център на кметство Стоил войвода.[18][19]

В село Стоил войвода към 2023 г. има:

  • действащо читалище „Искра – 1875“;[20][21]
  • действащо читалище „Надежда – Стоил войвода“ (не са посочени година на създаване и наличие на годишни информационни карти);[22]
  • действащо общинско основно училище „Свети Паисий Хилендарски“;[23]
  • православна църква „Свети архангел Михаил“;[24]
  • Целодневна детска градина;[25]
  • пощенска станция.[26]

Забележителности редактиране

Запазена е сградата на класното училище в село Стоил войвода.[3]

В селото има паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. (Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война).[3]

Личности редактиране

Родени в село Стоил Войвода редактиране

  • Стоил войвода – български революционер.
  • Петко Енев (1889 – 1925) – деец на БКП, ръководител на Септемврийското въстание в Новозагорско.
  • Никола Динев, роден на 18 октомври 1953 г. Спортист. Борец-класически стил. Категория тежка. Двукратен световен и петкратен европейски шампион. Носител е на Златния пояс на „Никола Петров“.
  • Ради Славов (р. 1921), български политически офицер, генерал-майор
  • Доньо Павлов Петров р.1932 г. Завършва военно въздушно училище в Долна Митрополия. Има 35 години летателна дейност. Полковник.

Починали в село Стоил Войвода редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Смолници (Vertisols). Лесивирани почви (Luvisols).
  3. а б в г д е Голяма енциклопедия „България“, том 11, стр. 4239, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  4. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Община Нова Загора, село Стоил войвода; язовир „Рибарник (Рибарник-280)“. Справка към 09.11.2023 г.
  5. Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги. Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота). Справка към 09.11.2023 г.
  6. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Стоил войвода, общ. Нова Загора, обл. Сливен
  7. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Стоил войвода, община Нова Загора, област Сливен
  8. Национален регистър на населените места. Информация, с. Стоил войвода, общ. Нова Загора, обл. Сливен – 03/03/1878; наблюдавано за първи път: Ендже кьой
  9. Национален регистър на населените места. Информация, с. Стоил войвода, общ. Нова Загора, обл. Сливен – 21/12/1906; промяна на наименование: Стоил войвода
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 68К „Църковно настоятелство при храм „Свети Архангел Михаил“ – с. Стоил войвода, Сливенско (1860 – 1948)“; История на фондообразувателя
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 235К „Народна смесена прогимназия „Отец Паисий“ – с. Стоил войвода, Сливенско (1890 – 1944)“; История на фондообразувателя
  12. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 455 „Народно основно училище „Паисий Хилендарски“ – с. Стоил войвода, Сливенско (1944 - )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.
  13. Азбучен списък на заглавията на дигитализираните български продължаващи издания – 1844 – 1944 г. в Националната библиотека към 14.07.2016 г.
  14. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 197 „Народно читалище „Искра“ – с. Стоил войвода, Сливенско (1944 - )“; История на фондообразувателя.
  15. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 296К „Кредитно кооперативно сдружение „Напредък“ – с. Стоил войвода, Сливенско (1911 – 1944)“; История на фондообразувателя.
  16. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 557 „Кредитно кооперативно сдружение „Напредък“ – с. Стоил войвода, Сливенско (1911 – 1944)“; История на фондообразувателя. Характеристика на документите.
  17. § 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) (обн. – ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
  18. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Стоил войвода, общ. Нова Загора
  19. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Стоил войвода
  20. Детайлна информация за читалище „Искра – 1875“, село Стоил войвода, община Нова Загора, област Сливен
  21. Информационна карта за 2022 г., читалище „Искра – 1875“, село Стоил войвода, община Нова Загора, област Сливен
  22. Детайлна информация за читалище „Надежда – Стоил войвода“, село Стоил войвода, община Нова Загора, област Сливен
  23. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Свети Паисий Хилендарски“, село Стоил войвода, община Нова Загора, област Сливен
  24. Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Новозагорска духовна околия, храм „Св. архангел Михаил“ – с. Стоил войвода.
  25. Регистър на детските градини»Област Сливен»Община Нова Загора»Село Стоил войвода»Целодневна детска градина
  26. Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8940 Стоил войвода // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-11-12.

Външни препратки редактиране