Ценино

българско село

Цèнино е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.

Ценино
Общи данни
Население 368 души[1] (15 декември 2023 г.)
67,3 души/km²
Землище 5,475 km²
Надм. височина 197 m
Пощ. код 8916
Тел. код 04529
МПС код СН
ЕКАТТЕ 78344
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   кмет
Нова Загора
Галя Захариева
(ГЕРБ; 2023)

География редактиране

Село Ценино се намира на около 29 km югозападно от областния център град Сливен, около 6 km север-североизточно от общинския център град Нова Загора и около 36 km изток-североизточно от град Стара Загора. Разположено е в североизточната периферия на Горнотракийската низина, в прехода ѝ към южните подножия на Сърнена Средна гора. Теренът в селото е с наклон на юг; надморската височина в центъра е около 197 m и нараства на север до около 220 m, а на юг намалява до около 175 m. Климатът е умереноконтинентален.

През селото минава общински път, който на север-североизток води до село Съдийско поле, а на юг-югозапад прави връзка в град Нова Загора с второкласния републикански път II-66 (Европейски път Е773).

Землището на село Ценино граничи със землищата на: село Съдийско поле на север и изток; село Кортен на юг и запад.

Населението на село Ценино, наброявало 156 души при преброяването към 1934 г. и 201 към 1946 г., намалява до 186 към 2001 г. и нараства до 338 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.[2]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 231 лица, за 177 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 48 към „ромска“, за 5 – към „други“, за един – „не отговорили“, а за принадлежност към „турска“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни.[3]

История редактиране

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Коймаклии – остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.. Село Коймаклии е преименувано на Ценино през 1906 г.[4]

Училище в село Ценино е открито през 1929 г. Първата година училището се е помещава в къщата на Петко Русев, а следващата година се премества в къщата на Борис Коленичев – до построяването на училищна сграда, чийто строеж започва през 1931 г. със средства, събрани доброволно от населението и с помощи от околните села. Училището е закрито към края на 1960-те години.[5]

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Ценино е основано на 18 септември 1950 г. При самото основаване в ТКЗС са влезли всички 38 домакинства с 92 ha ниви и 15 ha лозя. В края на 1956 г. стопанството се присъединява към ТКЗС – село Съдийско поле. Целите и характера на стопанството са били чрез коопериране на едноличните стопани в едно уедрено стопанство да се въведе пълна механизация при обработката на селскостопанските култури за по-високи добиви.[6]

Обществени институции редактиране

Село Ценино към 2023 г. е център на кметство Ценино.[7][8]

Природни и културни забележителности редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Ценино, общ. Нова Загора, обл. Сливен
  3. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Ценино, община Нова Загора, област Сливен
  4. Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Информация, с. Ценино, общ. Нова Загора, обл. Сливен – 03/03/1878
  5. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 835 „Народно начално училище „Васил Левски“ – с. Ценино, Сливенско (1944 – 1970)“; История на фондообразувателя. Списък с описи.
  6. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 300 „Трудово кооперативно земеделско стопанство – с. Ценино, Сливенско (1950 – 1956)“; История на фондообразувателя.
  7. Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Ценино
  8. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Ценино

Външни препратки редактиране