ДИЛМА РУСЕФ Е ДЯСНАТА РЪКА НА ПРЕЗИДЕНТА ИГНАСИО ЛУЛА ДА СИЛВА
Роднината на Багряна е бразилският премиер Михаил КРЪСТАНОВНовият шеф на кабинета на Бразилия се нарича Дилма Ивана Русеф. Тя е с българско потекло и е позната сред имигрантските ни среди като покровител на нашенците. Нейната мечта е все някога да създаде българска общност в Бразилия. Неслучайно при визитата на българския президент Георги Първанов в страната на кафето сегашната премиерка беше единственият представител на ниво министър на приема в българското посолство. Тогава тя бе министър на енергетиката, а издигането й се дължи на нейните качества. За 2 години тя реорганизира електродобивния сектор и успява да избегне енергийна криза като тази през 2001 г.
|
Дилма (57 г.) е родена в Бразилия, баща й Петър Русев е бил роднина на Елисавета Багряна и се въртял в писателските кръгове в България през 20-те години. Писал е поезия, познавал се е с Гео Милев, но не е станал известен като писател. През 1930 г. заминава за Париж по политически причини, а малко по-късно изчезва и по мистериозен начин се оказва в Бразилия, където се yстановява в Минас Жераис. Жени се за бразилка и прави мандра за производство на сирeне. От този брак се ражда настоящият министър-председател на Бразилия, която веднага след нейното назначение бе наречена бразилската Маргарет Тачър.
Кариерата на Дилма Русеф е зашеметяваща.
Тя е участвала в партизанската съпротива и заедно с приятеля си Карлуш Франклин Паишау ди Араужу (баща на единствената й дъщеря) подготвят обир на сейф. Губернаторът на Сао Пауло - Адемар де Баруш, смятан от партизаните за символ на корупцията, го криел в къщата на любовницата си в Рио де Жанейро. Замисълът се осъществява на 18 юли 1969 г. и от касата са взети 2,5 млн. долара - истински рекорд в партизанската дейност до този момент.
Завършила е икономика в Уникъмп (Unicamp) - Porto Alegre. В периода 1986-1988 г. благодарение на своите качества от секретарка се издига до президент на икономическата фондация Progresso в Рио Гранди де Сул. Само 2 години по-късно я назначават за главен секретар на енергетиката и масовата комуникация. В периода 1993-1999 Дилма Русеф изпада в немилост заради членството си в партията на труда. Нейните леви убеждения й костват работата. Тя е уволнена и остава дълго време без работа по време на управлението на президента Фернандо Енрике Карбозу, който е представител |
Президентът Луис Игнасио Лула да Силва разчита на силната женска ръка на Дилма Русеф, за да засили икономиката на държавата
Фото АФП |
нa kрайнодясна партия. През 1999 г. се връща на работа на стария си пост и освен това започва да отговаря за правителствената администрация на Бразилия, където се справя много добре и изчиства цялата корупция в административния отдел.
Нашенката работи с неизчерпаема енергия и нeйните качества не остават незабелязани. През 2002 г. за първи път в историята на Бразилия и Южна Америка изборите печели социалист - Луис Игнасио Лула да Силва, с рекордна преднина пред останалите кандидати. При съставянето на новия кабинет българката е назначена за министър на енергетиката. От всички сектори на бразилската икономика именно енергетиката бележи значителен възход и президентът Лула без колебание назначи Дилма Русеф за шеф на кабинета, с други думи казано, за министър-председател.
Идеята е ясна, мандатът му изтича след 2 години и президентът разчита на силна ръка, макар и женска, за да засили икономиката на държавата.
Още от самото си назначаване Дилма заяви, че главната й цел е укрепване и развитие на бразилската икономика, спиране на приватизацията на печелившите компании и фирми и намаляване на американското влияние в Бразилия. Друга основна цел е намаляване на дистанцията бедни и богати. По нейна идея са отпуснати помощи на бедните без работа - но не в пари, а в хранителни стоки. Веднага след като я обявиха за премиер, тя обяви своите принципи - 100% действия, 100% търпение и никакъв коmмпромис спрямо корупцията в която и да е област.
Лула е държавен глава в една президентска република, но българката фактически ще управлява държавата, поне през следващите две години. Дали ще се справи, никой не знае, но железният й характер определено ще остави следи в бразилската история, и то с български отпечатък. В. Стандарт, 1 юли 2005 г.
|