Великите учени на България. Пионерът авиатор Асен Йорданов: Той учи Америка на авиация

Изобретателят на въздушната възглавница, главният конструктор на “Боинг', създателят на “летящите крепости” Асен Йорданов е ненадминат и като пилот.

Още по темата

Великите български учени: Проф. Захари Караогланов - да бе артист или спортист, а той... химик 1

Великите учени на България: Проф. Никола Саранов - забранен, но не и забравен

Великите учени на България. Проф. Любомир Тенев: Съвестта е главният герой в театъра

Когато се заговори за българи, прославили страната ни по света, в последните десетилетия се изтъкват най-вече заслугите на Джон Атанасов, изобретател на компютъра. А не по-малък е приносът на Асен Йорданов за развитието на световната авиация и аеронавтика. Според авторитетния американски специалист Д. Х. Ърл "90 на сто от познанията си по авиация американските летци дължат на г-н Йорданов. А книгите му, които притежава почти всеки от стоте хилядите летци на Америка, се четат като Библията."

Възпоменателна плоча с името на знаменитият ни сънародник е поставена на видно място в нюйоркското летище "Ла Гуардия". А в музея на авиацията "Ер спейс" са изложени негови лични вещи. Колкото до националното самосъзнание на бележития конструктор и изобретател, то било отбелязано на входната табелка в дома му "Асен Йорданов - български пилот авиатор". На него посвещаваме тази страница от поредицата "Великите български учени".

Асен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 г. в интелигентско семейство. Възходът му като изобретател, пилот, конструктор започва от ранно детство. Кариерата му на учен и практик в авиацията се развива стремително със старт в ученическите години, когато конструира и успешно изпитва летателен апарат. Той е най-младият и геройски храбър военен летец през Първата световна война. Основоположник е на българското самолетостроене. Един от създателите на въздушната възглавница и на апарата Джордафон - предтеча на днешния телефонен секретар.

След като се превръща в легенда за американската авиация, на него е кръстен залив в Антарктика.

На 19 октомври 1967 г. световните информационни агенции съобщават: "Асен Йорданов - пионер на авиацията, летец изтребител, авиоконструктор на "Боинг" и "Дъглас", почина на 71-годишна възраст. Прахът от урната му е разпръснат със самолет в небето над Америка."

Доколкото понятието "потомствена интелигенция" има покритие у нас, то е приложимо към Асен Йорданов. Баща му д-р Христо Йорданов (1861 - 1928) завършва икономика и химия в Германия с докторска степен от университета в Аахен. Владее немски, руски, френски и италиански. Бил е директор на Търговската гимназия в Свищов и на Земеделската банка в София. А майка му Долия (1876-1954) е учила пеене и пиано в Италия. Образована жена, авторка на готварска книга. Още не видял бял свят през 1896 г., бъдещият пионер на авиацията бил

орисан да се
рее в небесата

Майка му имала странен сън - нероденото лети сред облаци. От момченце Асен опитва да разгадае тайната на полета и разтваря крилете на птици, за да ги проучва. Сам прави опити за летене от клоните на дърветата, размахвайки ръце. А щом баща му става директор на Търговската гимназия в Свищов, посещава часовете по химия и физика. Сам си изработва хвърчила и ги наблюдава във въздуха.

През 1911 г. баща му го води в Италия, Швейцария и Франция. Там вижда последните модели самолети. За да научи френски, постъпва в пансион в Женева и както признава - усвоил "швейцарска дисциплина."

През 1912 г. в. "Утро" хроникира: "Бъдещ български авиатор прави упражнения за летене с изработения от него планьор. Ученикът от втори гимназиален клас Асен Йорданов, на 15 г., се е пристрастил към авиацията. Той се заловил сам да си направи апарат, с който да лети и напълно успял. Направеният от него планьор е проста и лека, ефирна, оригинална комбинация от системите на братя Райт и Фарман. Смелостта на този младеж заслужава внимание."

А ето го и събитието в шеговития спомен на прославения авиатор: "Въпреки мизерните ми ресурси, можах да конструирам истински планер, като използвах бамбукови пръти, тел, части от разглобено пиано и двете колела от собствения ми велосипед. От всичко се получи нещо като огромно хвърчило. Аз убедих един от командирите от близките казарми да ми даде двама войници, които да ми помогнат с изпитването на планера в полет на казармения плац. Двамата войници тичаха от двете ми страни, докато аз, набирайки скорост, постепенно се издигнах във въздуха и достигнах височина от около 12 метра. Имах и кормило и можех да маневрирам и успешно да кацна. Аз оцелях! Но моето прословуто "хвърчило" нямаше късмета да приключи авантюрата като едно цяло."

През същата 1912-а на парижкото летище "Бурже" е първото авиационно изложение. Представени са последните постижения в авиацията и най-новите самолети, демонстрирани от най-опитните пилоти. "У мен се появи желанието да се добера някак си до световноизвестното авиационно училище на Блерио. - споделя Йорданов. - Никой тук не знаеше, че вече бях построил планер. И така аз се мотаех по летището, гледайки как самолетите излитат и кацат." Асен вижда отблизо прославени пилоти - Пегу, Верден, Полан, братята Райт, Къртис. Един ден чува някой да казва на български: "Аз знам отлично кой си ти, за твоя планер и за теб, луд по летенето." Разпознава го известният авиатор поручик Симеон Петров и го представя на самия Блерио. И Асен се присъединява към българските пилоти на обучение там. Школата и великите летци в нея са от съдбовно значение за него.

През Балканската война 16-годишният Асен заминава доброволец на фронта като механик в аеропланното отделение край Свиленград, което разполага с 26 нови машини от Франция, Русия, Германия и Италия. Продължава да работи върху конструирането на първия български самолет "Експрес". След неговото изпитание през лятото на 1915-а комисия от Министерството на войната заключава: "Апаратът е сигурен. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов - за изобретател. Датата 10.VIII.1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене."

А на 21 август 1915 г. печатът отбелязва: "В манежа на цар Фердинанд е изложен готов за летение аероплан, изобретен от седмокласния гимназист Йорданов. Непълнолетният българин внесъл ново и важно подобрение, липсващо при аеропланите устройство, предпазващо апарата от падане... В самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин, което не може да не погъделичка народната гордост."

Асен завършва гимназия, Авиационното училище в Божурище и заминава на фронта. Поверяват му боен самолет. Награден е с орден за храброст.

През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята с награда 1 млн. долара. Наши кандидати са Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. В писмо до министър-председателя Александър Стамболийски Йорданов пише: "Във въздуха ще се срещнат на рицарски двубой всички цивилизовани народи. Светът ще види, че българският народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори."

Двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда, защото от другите страни не се престрашават да участват.

Асен Йорданов остава и усърдно учи английски. Постъпва в конструкторското бюро на заводите "Къртис", става летец изпитател. Завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Издига се като главен конструктор на "Къртис" и консултант на "Локхийд", "Дъглас", "Боинг" и "Пайпър". Като главен конструктор прави първия в света многоцелов "Дъглас ДС-3",

известните
летящи
крепости

"Боинг Б-17 Фортрес", "Боинг 29" Супер-Фортрес", тежкия изтребител "Лайтинг П-38" и др.

През 1941 г. Йорданов основава дружество "Джорданов Авиейшън Къмпани", придружено от "Джорданоф Електроникс". Ателиетата му заемат четири етажа на "Медисън авеню" в Ню Йорк. Работят в строга секретност.

Българинът е консултант на компании като "Дъглас", "Локхийд", "Къртис", "Боинг" и др. Открива и авиационно училище, бързо превърнало се в най-авторитетната школа за пилоти.

От българина Йорданов прочутият физик Томас Едисон търси съвети при изобретяването на радара. А Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, пише: "От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация."

ВСИЧКИ