Вог
„Вог“ (на френски: Vogue) е модно списание, издавано от Конде Наст в 23 различни национални и регионални версии.
| Вог | |
 |
|
 |
|
| Информация | |
|---|---|
| Заглавие в оригинал | Vogue |
| Категории | мода |
| Основаване | 1892 г. |
| Периодичност | месечно |
| Държава |  САЩ |
| Сайт | www.vogue.com |
| Вог в Общомедия | |
Ранни години редактиране
През 1892 г. Артър Търнър започва да издава „Вог“ като седмична публикация в САЩ, финансирана от Кристофър Райт. Първият брой е публикуван на 17 декември същата година и струва 10 цента (равностойни на 2,62 долара през 2015 г.). Намерението на Търнър е да създаде издание, което прославя „официалната страна на живота такава, каквато привлича както опитните, така и дебютантките; бизнесмени и красавици.“[1]
От самото начало списанието се прицелва в нюйоркската аристокрация, установявайки социални норми в държава, която като цяло не отдава значение на класа и церемониалност, както правят Англия и Франция. По това време списанието е посветено главно на мода, със спортни и актуални репортажи, предназначени за мъжката аудитория.
Конде Наст редактиране
Конде Монтроуз Наст купува „Вог“ през 1905 г., година преди смъртта на Търнър, и бавно увеличава тиража на публикацията.[2]
Списанието започва да излиза два пъти в месеца, а след 1916 г. започва да излиза първо във Великобритания, а след това в Испания и Италия. През 1920 г. започва да излиза във Франция, където е много добре прието. Тиражът и печалбата се повишават значително под ръководството на Наст. До 1911 г. Vogue изгражда репутацията си, която поддържа, като се стреми да привлече елитна читателска публика и включва в тематиката си сватбени репортажи.
1920 – 1970 редактиране
Броят на абонаментите за списанието нараства през Голямата депресия и Втората световна война. През това време главен редактор е видният критик и бивш редактор на „Венити Феър“ Франк Крауниншийлд.
В края на 30-те години на ХХ век „Вог“ задава тенденцията да се заменят илюстрациите на корицата с фотографии.[3]
През 60-те години на ХХ в. под редакцията на Даяна Врийланд списанието започва да придобива популярност сред младежта, като се фокусира повече върху съвременната мода и включва обширни материали за сексуалността. „Вог“ разширява тематиката си, като включва както бутици от Ийст Вилидж като Лимбо, така и „даунтаун“ личности като Анди Уорхол. Списанието продължава да популяризира манекенки като Туиги, Сузи Паркър, Джийн Шримптон, Верушка, Пенелопи Трий и др.[4][5]
През 1973 г. Vogue става месечно издание.[6] С главен редактор Грейс Мирабела, списанието претърпява редакторски и стилистични промени, така че да отговаря на промените в начина на живот на целевата му аудитория.[7]
Ана Уинтур редактиране
Ана Уинтур става главен редактор на американския „Вог“ през юли 1988 г. Известна с късата си прическа и слънчеви очила, Уинтур търси да съживи търговската марка, като я направи по-младежка и по-достъпна; тя насочва фокуса към нови и достъпни идеи за „модата“ за по-широка аудитория. Влиянието на Уинтур позволява на списанието да поддържа висок тираж, докато редколегията търси нови тенденции, които по-широка аудитория да може да си позволи. Например, на първата корица под нейна редакция е поместена снимка в три-четвърти дължина на Микаела Берку, израелски супермодел, носеща инкрустирано яке на Кристиан Лакроа и дънки. Това е промяна на тенденцията на нейните предшественици да показват само лицето на жената. Според в. „Таймс“ това придава по-голямо значение както на дрехите, така и на тялото. Модният редактор Грейс Кодингтън пише в мемоарите си, че „корицата подкрепила едно ново демократично отношение към облеклото, добавила определена младежка, но изтънчена линия, гарнирала я с нотка на уверена енергийност и създала впечатление за импулс да се живее на по-висока скорост. Това беше есенцията на Ана.“ Уинтур продължава да бъде главен редактор на американското издание на Vogue до днес.
Контрастът между визията на Уинтур и нейните предшественици се отбелязва като поразителна от наблюдателите, било то критици или защитници.
Особености редактиране
Към март 2019 г. само десетина мъже са били на корицата на списанието, като Хари Стайлс е първият мъж, заснет самостоятелно за корицата на американското издание на Vogue:
- Ричард Гиър със Синди Крофорд през ноември 1992 г.;
- Джордж Клуни с Жизел Бюндхен през юни 2000 г.;
- Леброн Джеймс с Жизел Бюндхен през април 2008 г.;
- Раян Локти с Хоуп Соло и Серина Уилямс през юни 2012 г.;
- Кание Уест с Ким Кардашян през март 2014 г.
- Бен Стилър с Пенелопе Круз през февруари 2016 г.
- Аштън Итън с Джиджи Хадид през август 2016 г.
- Зейн Малик с Джиджи Хадид през август 2017 г.
- Джъстин Бийбър с Хейли Болдуин през март 2019 г.
- Хари Стайлс през декември 2020 г.
Източници редактиране
- ↑ Списание „Vogue“: Феномен в света на модата
- ↑ Esfahani Smith, Emily. The Early Years of Vogue Magazine // June 26, 2013. Архивиран от оригинала на October 7, 2013. Посетен на October 6, 2013.
- ↑ Laird Borrelli. Fashion Illustration Now. illustrated, reprint. Thames & Hudson, 2000. ISBN 9780500282342. Fashion Illustration has gone from being one of the sole means of fashion communication to having a very minor role. The first photographic cover of Vogue was a watershed in the history of fashion illustration and a watershed mark of its decline. Photographs, no matter how altered or retouched, will always have some association with reality and by association truth. I like to think of them [fashion Illustrations] as prose poems and having more fictional narratives. They are more obviously filtered through an individual vision than photos. Illustration lives on, but in the position of a poor relative to the fashion.
- ↑ Vogue (February 15, 1968)
- ↑ Dwight, Eleanor. The Divine Mrs. V // New York. Посетен на November 18, 2007.
- ↑ Advertisement – Vogue Magazinec // Scad Libraries. Архивиран от оригинала на 2019-04-10. Посетен на 2022-09-16.
- ↑ Mirabella, Grace. In and Out of Vogue. Doubleday, 1995.